Индрише

Индрише

Използват се листата и връхните части със стъблото и цветовете главно на полу храстчето розено индрише от сем. Здравцови. То не се среща диворастящо, защото е хибрид. Култивира се в СССР, Северна Африка, Южна Европа, Южна Америка, както и у нас, но главно в саксии. За добиване на ете­рично масло се употребяват още 2 вида индрише - главесто и миризливо. В надземната част на розеното индрише се съдържат до 0,25% етерично масло, полифенолни вещества и др. Етерич­ното масло се добива чрез дестилация с водна пара. То съдържа вещества, близки до тези на етеричното масло от казанлъшката роза, затова има подобен аромат. Това етерично масло е известно в търговията под името тереше и представлява бледо зеленикава течност. С него се фалшифицира розовото масло. Листата и етеричното масло на индришето разширяват кръво­носните съдове, подпомагат храносмилането и действат антисеп­тично, поради което намират широко приложение у нас като под­правка и лечебно средство. В нашето готварство листата се прибавят вместо ванилия към компоти, конфитюри (сливи, тикви) и др. Обикновено в 1 буркан компот се поставя 1 листче индрише. В българската народна медицина индришето се използва глав­но при диабет, високо артериално налягане, сърдечни смущения, а външно - при кожни заболявания, при трудно заздравяващи рани (сок или прясно смелени листа като лапи). При гореказаните заболявания (с изключение на диабета), особено при сърдечни смущения, индришето се приема вътрешно, като се приготвя смес, състояща се от 200 г течна глюкоза, сок от 3 лимона, заедно с фино смелените им кори, 20 пресни, стрити на каша листа от ин­дрише и 30 броя счукани бадеми. Една супена от сместа се приема сутрин половин час преди хранене. Пази се в добре затво­рени съдове на хладно място. При диабет се препоръчва 30 мин преди ядене консумирането на 2-3 пресни листа или изсушени - в тройно количество.

Снимка:
Автор: Мартин Петров

ИндришеРейтинг: 5.0 от 5.0 / (1 глас)